Към 2030 г. 800 милиона работни места ще бъдат изместени от роботи
К ъм 2030 година 800 милиона работни места ще бъдат изместени от роботите и професионалният път за доста хора ще се промени. Това сподели Адриана Сукова, заместител общоприет шеф на Генерална дирекция " Заетост, обществени въпроси и включване " в Европейска комисия на интернационална конференция " Бъдещето на труда ", базирайки се на проучване на McKinsey Global Institute, предава Българска телеграфна агенция.
Сукова означи, че сме очевидци на невиждана индустриална промяна - четвъртата индустриална гражданска война трансформира методите, по които работим, употребяваме ресурсите, поддържаме връзка между тях. Необходимо е да помислим по какъв начин да се приспособяваме, добави специалистът. Тя означи, че през 2050 година международното население ще е 10 милиарда, в случай че някои не се пренасaт на друга планета, като това основава риск от нови разделения в обществото и увеличение на броя на разочарованите хора.
По думите на Сукова предизвикването е да се приготвят хората с новите нужни умения, само че и да се подсигуряват обективни условия на труд и достъп до обществена протекция.
Константинос Пулиакис от отдел " Умения и пазар на труда " в Европейския център за развиване на професионалното образование сподели, че за интервала от 1994 до 2017 година въвеждането на роботи е довело до загуба на 220 000 работни места в областта на услугите в Германия. Според него към 40 на 100 от работните места могат да бъдат сменени от технологиите, а 10 на 100 от възрастните работещи в Европа да бъдат заместени от машини. Пулиакис обаче означи, че в случай че едно работно място евентуално може да бъде автоматизирано, това не значи, че работодателят ще желае да го автоматизира или ще има нападателни опити за заменяне на хора. Според специалиста е значимо да се развиват предприемаческите умения и ученето през целия живот.
Милена Ангелова, заместник-председател на групата на работодателите в Европейския стопански и обществен комитет, приказва за нуждата от допълнение на уменията - нужни са освен цифрови, само че и обществени умения, всички тези, които ни вършат разнообразни от роботите. Според нея са нужни фондове, които да влагат в развиване на цифровите умения. Тя добави, че се разчита и на поддръжката на Европейския обществен фонд, който да удостовери целите за вложения в човешкия капитал.
Председателят на Европейската мрежа на обществените служби по заетостта Фонс Лерой сподели, че хората ще са изправени пред нуждата да сменят по-често работата си, да минават и от една стопанска система в друга. Според Лерой би трябвало да се основават организации, които ориентират професионално хората посредством вложение в умения, подобаващи за 21 век.
Дейвид Барнс от една от най-големите технологични компании в света - IBM, означи, че всеки ден към 300 милиона работещи минават през прехода към новите технологии. Не би трябвало да позволим изкуственият разсъдък да блокира заетостта, добави специалистът. 60% от ръководителите по света са изправени пред проблеми за намиране на хората с нужните умения, тъй като просветителните системи по света не могат сега да ни оказват помощ, защото им е належащо време да наваксат, означи Барнс. Според него сполучливите промени изискват адаптивни чиновници и най-малко 40 часа за учене всяка година.
По публикацията работиха: Евгения Маринова, редактор Виктория Тошкова
Сукова означи, че сме очевидци на невиждана индустриална промяна - четвъртата индустриална гражданска война трансформира методите, по които работим, употребяваме ресурсите, поддържаме връзка между тях. Необходимо е да помислим по какъв начин да се приспособяваме, добави специалистът. Тя означи, че през 2050 година международното население ще е 10 милиарда, в случай че някои не се пренасaт на друга планета, като това основава риск от нови разделения в обществото и увеличение на броя на разочарованите хора.
По думите на Сукова предизвикването е да се приготвят хората с новите нужни умения, само че и да се подсигуряват обективни условия на труд и достъп до обществена протекция.
Константинос Пулиакис от отдел " Умения и пазар на труда " в Европейския център за развиване на професионалното образование сподели, че за интервала от 1994 до 2017 година въвеждането на роботи е довело до загуба на 220 000 работни места в областта на услугите в Германия. Според него към 40 на 100 от работните места могат да бъдат сменени от технологиите, а 10 на 100 от възрастните работещи в Европа да бъдат заместени от машини. Пулиакис обаче означи, че в случай че едно работно място евентуално може да бъде автоматизирано, това не значи, че работодателят ще желае да го автоматизира или ще има нападателни опити за заменяне на хора. Според специалиста е значимо да се развиват предприемаческите умения и ученето през целия живот.
Милена Ангелова, заместник-председател на групата на работодателите в Европейския стопански и обществен комитет, приказва за нуждата от допълнение на уменията - нужни са освен цифрови, само че и обществени умения, всички тези, които ни вършат разнообразни от роботите. Според нея са нужни фондове, които да влагат в развиване на цифровите умения. Тя добави, че се разчита и на поддръжката на Европейския обществен фонд, който да удостовери целите за вложения в човешкия капитал.
Председателят на Европейската мрежа на обществените служби по заетостта Фонс Лерой сподели, че хората ще са изправени пред нуждата да сменят по-често работата си, да минават и от една стопанска система в друга. Според Лерой би трябвало да се основават организации, които ориентират професионално хората посредством вложение в умения, подобаващи за 21 век.
Дейвид Барнс от една от най-големите технологични компании в света - IBM, означи, че всеки ден към 300 милиона работещи минават през прехода към новите технологии. Не би трябвало да позволим изкуственият разсъдък да блокира заетостта, добави специалистът. 60% от ръководителите по света са изправени пред проблеми за намиране на хората с нужните умения, тъй като просветителните системи по света не могат сега да ни оказват помощ, защото им е належащо време да наваксат, означи Барнс. Според него сполучливите промени изискват адаптивни чиновници и най-малко 40 часа за учене всяка година.
По публикацията работиха: Евгения Маринова, редактор Виктория Тошкова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ